Люби Краваров се нарича,
се по механите тича.
С вежда цала на челото,
той командва по селото.
Нема си ни дружка ни другар,
на народо той е господар.
Людето сметаше за прости,
ама бърже започна да пости.
С общината вече той скаса,
мерцедес веднага довтаса.
Убаво папна го фуф дереко,
та застрахофката да мине леко.
Пари за лизинго дойдоя,
Любчо оттърва си боя.
Нема приток вече на парици,
снаата не оди по бутици.
Нема се от кой да смуче,
тава краваровото куче.
Лоши нерви прифана,
Чанта-манта нападна.
Се го съди РеПеУто,
скоро че яде лобуто.
С Баненския и Томай,
в аресто заминава май.
И баба му нече го спаси,
па че тича при баща си.
Татко, мамо, помогнете,
от затворо ме спасете.
Нема страшно Любчо ти си цар,
дедо ти беше местния клошар.
Записи се в БеСеПето член,
татко ти отдавна е червен.