ЗА КРАВАРОВАТА ЧЕТА

Таман замина летото 
и зе а се надига селото. 
Никой вече го нечеше, 
сичко живо се тресеше.

Секой с избори се занимава, 
а каравата седи си без да шава. 
Помръшчи се, почеша се
и фув веснико снима се. 

„-Я съм Цане с бела глава, 
никой да не ме предава. 
Сичко я за вас съм работил, 
некой лев и за мен съм скрил. 

Чужи са пред нас колите, 
далеко съм пратил парите. 
Че ви фръкнаа главите, 
а сус Герб се залюбите.” 

Дека си тръгнал бе Краво? 
Ле дваж не думаш право. 
Ка да сме па сус тебе,
като се посра кат бебе. 

Е имаше и балотаж, 
нефте да бега на еднаш. 
Докара и люде от далеко, 
ама си бегаа леко, леко. 

Се го нерви накачия,
ка да се оправе сус ония? 
Цал живот работа не фатали, 
сичкото брашно изшмъркали. 

Насекаде са заборчнели, 
че бегаа в София на панели. 
Ама там че са кат тикви, 
те и тука си са никви. 

Луда Кравата реве: 
„Нема кой да ме мъзе. 
Па Илиян че угардиса, 
ако че на чисало мериса. ”

Тя тайфата му се стега, 
чуди се дали да бега.
Бохемията ич му не мисли, 
пръв оставката фърли. 

Лазар Заов с очилата, 
оди като алтав по маалата. 
Калина с цигането се върти, 
моли се да не излети. 

Доневата се усмихва, 
се пари че врашча с лихва. 
 Веска козовето вади, 
че иде комбари да сади. 

Се дойде им ред на тия, 
дружките на Мутафчиевия. 
Че лете кат сажи през уджеко, 
нема да им е никак леко. 

Вече кмет стана си Джоре, 
Банско че върви нагоре. 
Нека Господ да го чува, 
на народо да слугува.